Румен Сираков (01 октомври 1941) e сред емблематичните народни музиканти днес. Свирач на тамбура, аранжор и композитор, преподавател, Румен Сираков бележи модернизационните процеси, свързани с развитието на тамбурата и тамбурджийското свирене, с промяната на изпълнителските контексти на този традиционен инструмент. Роден и израстнал в музикално семейство от Радомирското село Блатешница, Румен просвирва на пищялка и двоянка на 6-годишна възраст. Като ученик в София свири на тромпет и кларинет в духови оркестри и завършва школа по класическа китара. Заедно с това, под въздействие на свирните на дядо си Димитър и баща си Павел Сираков, живее с граовската народна музика и открива тамбурата. На 17 години с конкурс е приет за инструменталист в Ансамбъла за народни песни при БНР. През 1968 г. с кавалджията Стоян Величков и гъдуларя Михаил Маринов създават “Тракийската тройка” – тази формация ще се превърне в една от най-популярните групи за съпровод на записи и концерти. Като инструменталист Румен Сираков работи с някои от най-известните народни оркестри: групата на Борис Карлов, Леновската група, оркестрите на Коста Колев и Петко Радев. Като участник в народни оркестри Румен Сираков е съпровождал изпълнения на някои от най-известните народни певци: Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Мита Стойчева, Атанаска Тодорова, Йовчо Караиванов, Костадин Гугов, Вълкана Стоянова, Славка Секутова, Янка Танева, Павел Сираков, Сестри Аджови. През 1978 г. с акордеониста Георги Емилов създават Оркестър “Славия”, на който Румен Сираков е ръководител. Румен Сираков е един от първите преподаватели по тамбура в България с дългогодишна педагогическа практика в Двореца на децата в София. В средата на 80-те “Тракийската тройка” заедно с Трио “Българка” съставят група “Балкана”. Продуцирана от Джо Бойд, тази формация, в която участва Румен Сираков, представя българската народна музика на стотици концерти в чужбина (САЩ, Австралия, Западна Европа). От това време датират контактите на Румен Сираков с легендарни имена от световната попмузика – Джордж Харисън, Ерик Клептън, Кейт Буш. Румен Сираков е не само виртуозен изпълнител, но и талантлив автор. Създал е десетки инструментални мелодии и народни хора, сред които хитовите “Ихтиманско хоро”, “Огнено хоро”. Някои от тях са в духа на граовската и шопската локална традиция (“Жочкино хоро”, “Земенска ръченица”, “Блатешничка копаница”). Други са композирани върху песенна основа (“Стойниното лице”, “Криво хоро”, “Цонино хоро”). Трета част от Руменсираковото творчество представляват хора, писани с педагогическа цел и включени в учебни и методически издания (“Дидино хоро”, “Четворно”, “Радомирско хоро”). Някои от творбите на Румен Сираков са сред най-популярните образци на модернизирания фолклор (“Кюстендилско хоро”, “Ранбосилковско хоро” в диско-фолк аранжименти на Димитър Пенев). Сираков е автор и на пиеса-концертино за соло тамбура и народен оркестър, утвърдила се като класика и влязла в програмите на специализираните учебни заведения (“Пиеса за тамбура”). През своята почти половинвековна изпълнителска практика Румен Сираков формира и налага в практиката новаторски изпълнителски стил при свиренето на тамбура, създава своя школа, променя и развива традициите на тамбурджийското свирене в България. Според самия Румен Сираков новаторският му принос е в променената постановка (лявата ръка прилага цигулкова постановка на грифа, като за пръв път се използва и четвъртия пръст, а дясната ръка движи перото, раздробявайки четвъртините на триоли). Манол Тодоров добавя, че Румен Сираков използва в свиренето си прийоми от други традиционни народни инструменти (сечене и клепане от кавала, смяна на един пръст с друг от гъдулката), обогатява своя изпълнителски почерк с разнообразна орнаментика. Според Костадин Бураджиев приносите на Румен Сираков в развитието на свиренето на тамбура са свързани освен с постановката на лявата ръка и с тази на дясната – за разлика от старите изпълнители, ръката при Сираков не лежи върху резонаторната дъска, а върху струнника, при което движението на перото е само от китката. Извън датите и заглавията, термините и специализираната информация, остава може би най-важното – човекът Румен Сираков, неговата чувствителност и нрав. Съчетаващ в себе си трудолюбието на работохолика и бягствата от битието на бохема, граовското чувство за хумор и славянския лиризъм в душата, пиетета към традицията със смелостта да я разрушаваш и надмогваш, Румен Сираков излъчва чрез своята музика топлотата и неспокойните дръзновения на една голяма човешка душа. Read more on Last.fm. User-contributed text is available under the Creative Commons By-SA License; additional terms may apply.